Дейн Ния беше заспала, когато се върнахме. Бях видял раменете ѝ да треперят, докато плачеше безшумно, обърната с гръб към мен. Бях избрал да мълча, не знаейки какво да кажа или направя, за да я накарам да се почувства по-добре. Дори Аеро беше в затруднение. Вдигайки я, я занесох вътре. Тя не помръдва, не издава звук, докато наблюдавам зачервеното ѝ от плач лице. – Мислиш ли, че плаче заради него?