"Не, тази вечер се връщаме в Мууншайн!" Усещам как стомахът ми се свива. Той ме връщаше. Най-накрая бе разбрал, че не ставам за нищо. Затварям очи и усещам как дъхът ми спира в гърлото. Трябваше да съм като другите, за които ми беше разказвала Рейвън. Трябваше да му се бях нахвърлила. Трябваше да се бях постарала повече. Не трябваше да го обвинявам в неща. Усещам грубите му пръсти по брадичката си