Неа В кухнята намирам Рейвън да тъпче храна в устата си. Тъмните ѝ очи бяха насълзени, а лицето ѝ зачервено от сдържане на сълзи. "Не трябва ли да си в стаята си?!" изръмжа ми тя. "Бях... Просто съм гладна и ъ... Алфа Дейн каза, че ако някога съм, мога да... си взема сама." заеквам. Рейвън никога не е била сприхава с мен. "Добре ли си?" питам тихо. "Дженсън е прогонен." изплюва тя и сълзите потича