Неа
В кухнята намирам Рейвън да тъпче храна в устата си. Тъмните ѝ очи бяха насълзени, а лицето ѝ зачервено от сдържане на сълзи.
"Не трябва ли да си в стаята си?!" изръмжа ми тя.
"Бях... Просто съм гладна и ъ... Алфа Дейн каза, че ако някога съм, мога да... си взема сама." заеквам. Рейвън никога не е била сприхава с мен. "Добре ли си?" питам тихо.
"Дженсън е прогонен." изплюва тя и сълзите потича
















