Дейн Тя изглеждаше като елен, заслепен от фарове, докато записвах размерите ѝ. Беше по-дребна, отколкото предполагах. Кожа и кости. Ако бях вдигнал ръцете си по-нагоре, щях да усетя всяко ребро, което стърчеше. Това ме отврати, тя трябваше да бъде силна, могъща, имаше алфа кръв, която течеше във вените ѝ. Видях също как сбръчка лице, когато я измервах. Не беше страх, беше болка. Тя криеше нещо под широката рокля на прислужница. "Знам, че искаш да кажеш нещо, така че просто го кажи. Не се интересувам от глупостите, които Трей ти е набил в главата. Не е нужно да чакаш някой да ти зададе въпрос. Свободна си да кажеш каквото искаш. Ранена ли си?" "Не." Лъжеше, можех да го усетя. Тя поклаща глава, сякаш това ще потвърди отговора ѝ, и кичур от черната ѝ коса пада от лентата, която трябваше да я придържа. Неа щеше да бъде трудна за разгадаване. Животът на глад я беше направил доста предпазлива. Ще накарам Трей да плати за това, което ѝ е причинил. "Трябва да кажеш нещо, Неа. Не мога да чета мислите ти. Когато те бележа, поне ще знам какво чувстваш." "Да ме бележиш?" Не вярвах, че очите ѝ могат да станат по-големи. "Да, ще те бележа." Тя беше напълно и крайно шокирана от идеята. Розовите ѝ устни се разделят леко, докато продължава да ме зяпа. Мислех, че знае. Мислех, че затова е дошла толкова охотно. Моят бета продължаваше да ме пита дали съм сигурен, че искам тя да бъде моя съпруга. Нямаше съмнение, имаше странен аромат, но нещо ме привличаше към нея. Не можех да откъсна очи от нея, когато я видях за първи път. Моят вълк Аеро също полудяваше по нея. Въпреки че напоследък не беше казал нито дума за нея. Ядосан ми е, че не я прибрахме у дома вчера. "Ти.... Ти ме доведе, за да можеш да ме бележиш." Тя прави крачка назад, удряйки се в кухненския остров. Тя се свива леко и бързо прикрива болката си, отпускайки лицето си. "Ако Трей си беше направил труда да прочете договора, щеше да открие, че ти трябва да бъдеш моя съпруга, а не робиня. Също така щеше да прочете, че ако той или неговият смешно глупав партньор се опитат да ти направят каквото и да било в бъдеще, тази глутница ще стане моя, или по-скоро твоя. Никога не съм те купувал, Неа, ти винаги си била предопределена да бъдеш моя." "Аз съм убийца." Тя ахва. "Защо някой като теб би искал мен за съпруга?" "Кръв" Аеро изръмжа, прекъсвайки мислите ми. Поглеждам надолу към широката ѝ рокля. Петно от кръв се беше появило точно там, където бях обгърнал ръцете си около нея. "Какво е това? Ранена ли си?" питам аз, едва я бях докоснал. Тя покрива петното с ръка. "Нищо. Просто е порязване, което постоянно удрям и то се отваря отново. Забравям, че е там." Забравяш? Как може да забрави рана? "Защо не се лекува?" Усещам паниката на Аеро. "Тя е с нас по-малко от два часа и вече има някаква форма на нараняване." Неговата нужда да я защити беше силна. Не ми беше хрумнало, че липсата ѝ на способности включва и невъзможността да се лекува. Щях да трябва да намеря някой, който може да обърне свързването и то скоро. "Покажи ми!" "Добре съм." Тя промърморва. Вече ми беше толкова писнало да чувам тази фраза. "Не е по избор." промърморих. "Ако не ми покажеш, ще трябва да намеря начин да погледна сам." Сърцето ѝ прескача удар. Тя се оглежда в кухнята. "Може ли.... може ли да отидем някъде по-уединено?" "Уединено?" Аз наистина не се занимавах с уединение. Кой вълк го прави?! Тя кима с глава, но все още държи погледа си леко встрани от мен. Почти се страхува да ме погледне директно в очите. "Офис," промърморва Аеро. "Тъкмо щях да го предложа!" отвръщам аз на моя вълк. Усещам как той превърта очи, докато се оттегля в някой тъмен ъгъл на съзнанието ми. "Насам." посочвам вратата. Неа ме изчаква и следва плътно зад мен. Миризмата на кръв непрекъснато се засилваше, беше повече от просто порязване. Вече знаех това. В офиса натискам дистанционното и щорите започват да се спускат, блокирайки слънчевата светлина. Неа се колебае и бавно започва да разкопчава копчетата на роклята, но само там, където беше голямото петно от кръв. Запазвайки всичко останало покрито от мен. Тя издърпва роклята на една страна. Раната беше около десет сантиметра дълга и вече доста инфектирана. "Виждаш ли, добре съм." прошепва тя. "Трябва да спреш да го казваш." Тя затваря устата си и започва да закопчава копчетата. "Не," хващам ръцете ѝ, бях зърнал друг синина. "Нека видя останалите." Не беше по избор. Тя ахва, когато пръстите ми разкъсват останалите копчета. Спортният ѝ сутиен беше виждал и по-добри дни, точно както и бикините ѝ. Но синините бяха това, което ме тревожеше най-много. Синина върху синина, белези, които бяха дошли от камшици. Костите на бедрата и ребрата ѝ стърчаха от тънката ѝ рамка. Обръщайки я и издърпвайки роклята от нея, откривам, че гърбът ѝ е същият. И все пак, интересното е, че няма следи над гърдите ѝ и нищо под бедрата ѝ. Ръцете ѝ също са напълно голи от рани. Имаше само една причина някой да направи това. Или да скрие какво прави на някого, или да поддържа външния вид. Не искаха гостите да видят. По-важното е, че не искаха аз да видя, като се има предвид, че срещата беше уговорена преди повече от месец. Тя се суети с роклята, дърпайки я плътно около тънката си рамка. "Трябва да отидеш на лекар." "Добре съм..." тя замлъква, когато вижда гнева на лицето ми. "Винаги се лекува, в крайна сметка." "Трей ли направи това?" промърморих със стиснати зъби и посочих тялото ѝ. Тя свежда сините си очи. "Касандра?" Тя все още не ми отговаря. "Този глупак, който следва Трей наоколо? И тримата?" Тя придърпва роклята си по-плътно около себе си и мълчаливо кима. Тя вдига ръка към лицето си, докосвайки бузата си, изтривайки избягала сълза. "Някой друг?" "Глутницата." прошепва тя. "Ще ги убия всичките." ръмжи Аеро. Ще трябва да се нареди на опашката. "Заради това, което уж си направила на родителите си." Тя кима. "Не вярвам, че си отговорна." Тя накланя глава към мен, веждите ѝ се събират, докато очите ѝ най-накрая намират моите. "Заради Кръвта на Вълчето биле?"