"Продължавай," промърморвам, "Няма да навреди." Докато Клаус ѝ чете. Наблюдавам за някакви признаци, че може да го чува, но има съвсем леко потрепване на пръст тук-там. Но изглеждаше, че това ѝ носи спокойствие. Съзнанието ѝ не беше толкова трескаво. Стъпки отекват в коридора, докато крака тичат към нас. Клаус и аз бързо се преместваме в края на леглото на Ния, закривайки я от поглед точно когато