"Ах, наведох се над теб. Не ти харесва това. Извинявай. Няма да го направя отново. Личното пространство не е една от силните ми страни." Той сяда на един от износените дивани под прозореца. Наситено зелените му очи се местят към стъклото в ръката ми. "Планираш ли да го използваш като оръжие?" "Не... аз..." Може би не беше толкова лоша идея. "Не е отрова. Не съм глупав. Не искам Дейн да ми изкорми