Дженсън поклаща глава, тъмните му очи са широко отворени от шок. „Ще си тръгна.“ промърморва той. „Просто... просто ми трябват няколко часа да си събера нещата.“ промърморва той шокирано. „Наблюдавай го!“ казвам на Ерик. „Няма проблем.“ Ерик последва Дженсън от офиса, а аз се свързвам с Рейвън. „Свободна ли си?“ Новината щеше да е по-добре да дойде от мен. „Разбира се, къде?“ „Офиса.“ „На път съм.