Ниа. Лицето му се сбърчи в смесица от изненада и объркване. Може би дори имаше лек намек за гняв там. Но аз просто исках да знам на какво съм с него. Животът ми в Moonshine, макар и непоносим, беше предвидим. Знаех какво трябва да правя и кога трябва да го правя. Знаех, че хората ще дойдат в стаята ми, за да ме бият. Знаех, че единствената храна, която ми е позволена, е остатъци, ако има такива. Т