– Ти четеш мислите ми? – питам тихо. Все още беше странно да свикна с това. – Обичам да обръщам внимание. – Той се навежда да ме целуне, когато вратата почти се откъсва от пантите. – Какво, по дяволите, Рейвън?! – изръмжава Алфа Дейн. Рейвън беше зачервена в лицето. Кичури от тъмната ѝ коса се бяха разпуснали. – Имаме огромен проблем! Алфа Дейн завърта очи, докато се обръща от мен. – Какво сега? –