– Ти четеш мислите ми? – питам тихо. Все още беше странно да свикна с това.
– Обичам да обръщам внимание. – Той се навежда да ме целуне, когато вратата почти се откъсва от пантите.
– Какво, по дяволите, Рейвън?! – изръмжава Алфа Дейн.
Рейвън беше зачервена в лицето. Кичури от тъмната ѝ коса се бяха разпуснали. – Имаме огромен проблем!
Алфа Дейн завърта очи, докато се обръща от мен. – Какво сега?
–
















