Нея. Не издавай звук. Не издавай звук. Знаех, че Алфа Дейн ме изучава. Всички го правеха, никой не можеше да повярва как някой може да направи нещо толкова отвратително, като да отрови собствените си родители. Стоях там, с наведена глава, и си пожелавах земята да се отвори и да ме погълне. Има движение около мен. Той стоеше точно пред мен. С груб пръст повдига лицето ми към своето, принуждавайки ме да го погледна. Бавно ръката му се вкопчва в гърлото ми, но не стиска. "Ти отрови родителите си?" "Бях на шест." изхриптях аз. "Просто им направих лимонада." Гласът ми излезе писклив, докато се опитвах да се защитя. Едва си спомнях родителите си, но си спомнях цялата вина, която ме караха да чувствам от онзи ден. Неговите пурпурни очи проблеснаха към братята ми. "Едва ли е честно да се обвинява шестгодишно дете." "Шестгодишното дете трябва да знае разликата между растенията." отвърна Алфа Трей. "На мен ми звучи като да е нагласено." Алфа Дейн сви рамене, пускайки гърлото ми. "Всички знаем, че обикновеният самакитка вече не ни влияе. Еволюирахме от тези лайна преди векове." Какво? Какво имаше предвид? Самакитката не беше смъртоносна. Това ми беше набивано в главата, откакто проходих. "Което оставя само Кръвта на Самакитката." промърмори Алфа Дейн. "Ти не беше там, Алфа Дейн." промърмори брат ми през стиснати зъби, докато очите му се стесниха до цепки. "Беше Самакитка." Той кимна с глава. "Прав си, не присъствах." Чудесно, сега имаше някой друг, който да ми напомня за нещо, което бях направила случайно, преди години. "Но ми кажи това, откъде шестгодишно дете ще вземе Кръвта на Самакитката?" "Не съм те викал тук, за да говориш за моята робиня!" изплю Алфа Трей. "Или за това, което се случи с родителите ми." Алфа Дейн грабна кожено яке от стола. За разлика от други Алфи, той изглеждаше по-небрежно облечен. Обикновена черна тениска и дънки покриваха огромната му рамка. И за разлика от други Алфи, ръцете му бяха голи от татуировки, нито едно мастило не се показваше никъде. "Прав си и сега имам няколко неща, над които да размишлявам." "Мислех, че се разбрахме." възкликна брат ми. "Нищо не е подписано. Сега ще се изпратя сам." В момента, в който той излезе от офиса, и двамата ми брат и Бета Кайл се нахвърлиха върху мен. "Какво, по дяволите, му каза?" попита брат ми, удряйки ръка в стомаха ми. "Н..нищо. Е, той просто ме попита защо мириша странно." "Каза ли му?" попита Бета Кайл. Той буквално плюеше в лицето ми. Мразех го. Мразех го толкова много, че се бях заклела един ден да си отмъстя и да му изтръгна стомаха през устата. "АМИ?" изкрещя брат ми, когато не отговорих веднага и ме удари по главата. Главата ми неволно се движи нагоре и надолу. "Но не казах, че сте вие." Опитах се да звуча силно и уверено, но просто излезе като шепот. Ако не бяха Върколаци, вероятно нямаше да ме чуят. Ръката на брат ми се вкопчи в черната ми коса, докато дръпна главата ми назад, изпращайки пронизваща болка през черепа ми. "Ако си провалила това, няма да видиш повече дневна светлина." Той ме повлече за косата от офиса и надолу по коридора към вратата на мазето. "Моля те..." умолявах аз. "Той беше Алфа... Аз... Трябваше да му отговоря." Бузите ми горяха от сълзите ми, докато той отвори вратата. От другата страна на вратата беше Алфа Дейн. Той се беше облегнал на стената със скръстени ръце, гледайки към нас. Ръката на брат ми падна от косата ми, облекчавайки натиска върху задната част на черепа ми. "Алфа Дейн, мислех, че си тръгнал." промърмори ядосано Алфа Трей. "Казах, че ще се изпратя сам. Мислех, че съм намерил вратата. Вместо това намерих мазе, изпълнено със странната миризма на сестра ти. Това ли е начинът, по който се отнасяте към семейството си?" "Както казах," брат ми запази позицията си, "Тя е отговорна за смъртта на родителите ми, така че да, това заслужава." "Трябва да си държиш носа извън работата на други глутници!" добави Бета Кайл. Алфа Дейн се засмя. "Ако се съглася на тази сделка, всичко за вашия бизнес става мой бизнес. Така че ми кажете, какво би било вашето наказание за нея? Без храна, затворена за седмица, побои?" "Ние не..." "Наистина ли?" Той повдигна вежда, "Очаквате ли да повярвам, че просто бихте я оставили да спи? Вече ви спрях да я ударите веднъж." Очите му се скитаха по мен. "Тя е недохранена, торбички висят под уморените й сини очи. За сестра на Алфа, тя определено не е третирана като такава. Независимо от това, което твърди се, че е направила, когато е била кутре." "Тя го направи!" изсъска Алфа Трей "И тя няма нищо общо с нашата сделка." "Това е мое решение." Пурпурните му очи се стрелнаха из коридора. "Къде е твоята партньорка? Би ми било интересно да разбера какво мисли тя за това." Затворих очи, мълчаливо молейки брат ми да не се обажда на Луната си. Луна Касандра е по-лоша от Бета Кайл и Алфа Трей заедно. "Като се замисля, защо да я притеснявам, сигурен съм, че е също толкова отвратителна, колкото и ти." изсмя се той. Погледнах през цепки, за да видя пурпурните му очи върху мен. Нямаше причина да ме защитава и все пак го правеше. Бях никой, нищо специално. Просто това, което всички наричаха предател. Само че вместо да ми бъде дадена смъртна присъда, брат ми реши да ме накара да прекарам живота си в страдания. "Имам предложение за теб, Алфа Трей." Алфа Дейн се ухили на брат ми. "Вече се споразумяхме за условията." "Е, аз добавям едно. И ако не се съгласиш, няма да получиш моята помощ. Вместо това ще станеш мой враг. И двамата знаем, че не искаш това." "Разбирам, че новите ти условия имат нещо общо с нея?" промърмори Алфа Трей през стиснати зъби. "Ще бъдеш прав. Нека я отведа в моята глутница и тогава ти, Трей, ще имаш сделка." Аз? Защо би ме искал? Докато брат ми и неговият Бета ме обсъждаха, Алфа Дейн все още ме изучаваше. Неговият поглед ме изнерви. Какво би могъл да иска някой като него от мен? "Договаряме се." Алфа Трей протегна ръка, за да се ръкува с Алфа Дейн. Той не я пое. Вместо това пурпурните му очи се преместиха от мен към брат ми. "Ще подготвя документите и ще се върна утре." Той хвана лицето ми, "Увери се, че си опаковала всичко." Той плъзна палеца си по долната ми устна и се запъти към противоположния край на коридора и право към входната врата. Той знаеше точно къде е входната врата, така че какво замисляше? Той спря на вратата. "Ако разбера, че някой от вас е посегнал на нея. Договорът ще бъде последното нещо, за което трябва да се тревожите." Той се измъкна, затръшвайки вратата след себе си. "Махай се от очите ми!" изкрещя ми брат ми. Побързах да се отдалеча, изкачвайки се по стълбите и влизайки в малката си спалня. Беше почти празна, единствените неща, които имах, бяха няколко смени на дрехи. Ще ми отнеме по-малко от минута, за да си опаковам багажа. На сутринта не бях спала. Въпросите на Алфа Дейн се повтаряха и защо бях толкова интересна за Вълк като него? Имаше причина той да има най-голямата глутница. Бяха известни с бойните си способности, затова брат ми искаше да свърже Moonshine с глутницата на Алфа Дейн, но къде се вписвах аз в всичко това? И какво, по дяволите, е Кръвта на Самакитката?