Нина Точно както си помислих, Джесика се прибра час по-късно с намръщено лице. — Къде ходи? — попита тя. Вдигнах поглед от книгата си, докато седях на дивана. За щастие, бях подготвила оправдание предварително. — Започна да ме боли стомахът — отговорих. — Вероятно от целия алкохол снощи. Не успях да си пробия път през тълпата, за да се върна при теб, така че просто реших да се прибера. Джесика въздъхна и се запъти към вратата на стаята си. — Надявам се, че поне сега се чувстваш по-добре, защото по-късно ще има парти край огнището, тъй като спечелихме мача. И дори не си помисляй да казваш "не"! Трябва да си облечеш секси тоалет и да покажеш на Джъстин какво изпуска. След тези думи Джесика изчезна в стаята си — вероятно да се приготви за партито. Изпратих бързо съобщение на Лори. — Къде си? Ще ходиш ли на онова парти по-късно? Няколко минути по-късно Лори отговори: "Да. Обещах на Джес." Прибрах телефона си с въздишка и затворих книгата си. Вече беше седем часа, така че партито вероятно щеше да започне след час-два. Реших да се изкъпя и преоблека. По някаква причина, докато се приготвях, установих, че всъщност се интересувам от това да изглеждам добре... Но не за да накарам Джъстин да ревнува. Исках да изглеждам добре заради Енцо. Джесика, Лори и аз се отправихме към партито около девет часа. То се намираше навън, на около километър и половина в гората зад училището. Беше стар къмпинг от 70-те години с няколко малки хижи, които бяха почистени и преобразувани от студентите тук в продължение на поколения, за да се използват за... Е, знаете за какво. В центъра на кръга от хижи имаше голямо огнище, където вече гореше огромен огън и звучеше силна музика. Докато се приближавахме, можех да видя буйни момчета, които викаха и хвърляха кутии от бира в огъня, и флиртуваха с момичета. Около огъня момчета и момичета танцуваха и се търкаляха едни в други под звуците на музиката. — Като куп маймуни — измърмори Лори. Тя беше пъхнала ръце в джобовете си и беше нахлупила качулката си. Почти веднага след като пристигнахме, тя извади джойнт и се отдалечи, за да седне и да пуши сама. Джесика и аз вече бяхме свикнали с това и не ни пречеше самотният характер на нашата странна приятелка. — Между другото, изглеждаш добре — каза Джесика, побутвайки ме с лакът. Бях избрала къса черна рокля с чорапогащник и ботуши, и носех кожено яке отгоре. Все още бях с плитки в косата, но си сложих малко очна линия и червило. Надявах се да не плача тази вечер. — Благодаря — отговорих. — Ти също. Отидох до близката хладилна чанта и си взех бира, докато Джесика се спря да флиртува с пиян мъж. Отпих глътка и се огледах, докато се опитвах да реша дали искам да се присъединя към танците, или да седна сама. Докато стоях там и се опитвах да реша какво да правя, чух нещо, което звучеше като гневни гласове, идващи от една от хижите. Аз бях всичко друго, но не и незаинтересована, и небрежно се отправих към хижата, преструвайки се, че гледам телефона си, докато подслушвах. — Слушай, мисля, че се изразих доста ясно, че просто се забавлявах! Веднага разпознах този глас: беше на Лиса. А с нея беше не кой да е, а... — Разделих се с приятелката си заради теб! Ти каза, че ще се съберем! Джъстин. Чух Лиса да изсумтява. — Никога не съм казвала това — отговори тя. — Освен това знаеше в какво се забъркваш. Защо да правя нещата ексклузивни с теб, когато мога да избера всеки мъж, когото поискам? Уф, жалък си. — О, да? Всеки мъж, а? — каза Джъстин. — Ами Енцо тогава? Всички знаят, че все още си бясна, че той скъса с теб. Така че защо не излезеш там и не го поканиш на танц, тъй като очевидно имаш избор от всички? Чух стъпки по дъските на пода и вратата се отвори. Лиса ме погледна от върха на стълбите с усмивка. — Ако ще подслушваш, поне не го прави толкова очевидно — каза тя, след което прехвърли косата си през рамо и се затича надолу по стълбите. Последвах я с поглед чак до огнището, където Енцо стоеше и пиеше, докато група момичета — включително Джесика — му се подмазваха. — Здравей, Енцо — каза Лиса с пеещ глас, а конската ѝ опашка подскачаше, докато се приближаваше към него. Повечето от другите момичета в този университет не биха се осмелили да се приближат към Енцо толкова небрежно с толкова много момичета около него, но тъй като Енцо и Лиса са били гаджета, това не беше съвсем неочаквано от нейна страна. — Здравей — отговори Енцо. За моя голяма изненада, погледът му се насочи за кратко към мен през рамото на Лиса. Имах чувството, че отново гледа в душата ми, но това приключи бързо, когато той погледна обратно към Лиса. Лиса скръсти ръце на гърдите си — без съмнение, притискайки гърдите си — и се залюля напред-назад от петите си към пръстите на краката си. — Искаш ли да танцуваме? — попита тя. — Още нямам партньор за танц тази вечер. Енцо се намръщи и отпи глътка от бирата си, оглеждайки Лиса от горе до долу. Около тях хората започнаха да наблюдават сцената. — Скъсахме преди много време, Лиса — каза Енцо. Лиса отпусна ръцете си отстрани и ги сви на юмруци. — О, хайде! — каза тя. — Не можеш да ми кажеш, че не ти липсва това. — Тя посочи тялото си, което все още беше облечено в стегнатата ѝ униформа на мажоретка. Енцо просто сви рамене и се върна към разговора си с другите момичета, сякаш Лиса дори не беше там. С въздишка Лиса се отдалечи. Когато тя си тръгна обаче, погледът му се насочи към мен още веднъж и се спря на мен. Очите му сякаш отново светнаха и изведнъж се почувствах уплашена. Неволно изпуснах бирата си и бързо се отдалечих, отправяйки се към място зад една от необитаемите хижи. Просто се нуждаех от няколко минути насаме и след това можех да се върна... Надявах се, че дотогава Енцо ще е насочил погледа си към друго момиче. — Здравей, Нина. Направо подскочих от кожата си при звука на гласа на Енцо зад мен. Обърнах се, за да се изправя срещу него; закривайки светлината на огъня с огромното си тяло, той изглеждаше донякъде заплашителен в тъмнината. Сетих се и за нещо друго... Когато се срещнахме в бара, никога не си разменихме имена. Откъде знаеше името ми? Безмълвно се опитах да го заобиколя, за да се върна при огъня, тъй като цялото това взаимодействие ме караше да се чувствам некомфортно. Енцо обаче препречи пътя ми и скръсти ръце. — Защо ме избягваш? — попита той, звучайки малко наранено. Спрях и захапах устната си, оглеждайки се около него, за да видя Джесика да танцува край огъня с ново момче. — Не те избягвам — казах. Енцо въздъхна и отпусна ръцете си. — Със сигурност изглежда така — отговори той. — Тръгна си толкова внезапно снощи. — Какво искаш да кажа? — прошепнах, за да не може никой да чуе, ако подслушва. — Имаше си една нощ с мен. Никога не виждаш момичета повече от веднъж. Трябва да ми благодариш, защото просто ти улеснявам нещата. — Това ли наистина мислиш за мен? — попита Енцо. Той изобщо не се опита да прикрие гласа си. По някаква причина се почувствах по-уверена да се изправя срещу него сега. — Всички знаят, че си плейбой, който спи с момичета само веднъж, преди да премине към следващото — казах, заобикаляйки го. Този път той не ме блокира, но се обърна и се намръщи. — Е, ти си различна — отговори той. Дали това беше някаква шега? Капитанът на хокейния отбор, звездата на училището и плейбой, смяташе, че съм достатъчно "различна", за да продължи да говори с мен, след като спахме заедно? Чудех се дали Лиса или Джъстин не го бяха подтикнали към това, за да ми напомнят, че никога няма да намеря любовта. Енцо се приближи до мен и махна кичур коса от очите ми, като накрая понижи гласа си до шепот. — Искам да имам втори път с теб.