Останалите от отбора поклатиха глави като стадо глупави овце и преди да успея да я помоля да поговорим насаме, тя се измъкна обратно от съблекалнята. Обърнах се към Джъстин. Очите му бяха зачервени, но не каза нищо друго, нито пък подбуди бой. „Добре“, казах аз, обръщайки се към целия отбор, докато чух коментатора да говори на арената. „Хайде да играем като ад довечера.“ Въпреки спора ми с Джъстин