— Ще те заведа у дома, когато можеш да ходиш, без да се срутиш — отвърна Енцо, думите му веднага бяха последвани от внезапен трясък на гръмотевици, който накара телевизора да трепне. — Освен това, има тайфун. Потреперих и прибрах колене към гърдите си. Без да кажа, Енцо се изправи и грабна одеяло от стол. Дойде и ме уви в него с лека усмивка на лице, след което се отправи към кухнята. Няколко мину