"Не… мърдай." Гласът на непознатия дойде точно зад мен. Щях да изкрещя, но ръка с ръкавица запуши устата ми и тънка ръка се уви около кръста ми. Всичко, което можех да направя, беше да затворя очите си силно и да се надявам, че съдбата ми поне ще бъде бърза и безболезнена. Ръмженето ставаше все по-силно. Не звучеше като никое животно, което бях чувала преди. Звучеше… едновременно човешко и котешко