Помощникът подаде на Енцо вълка, той го взе и се обърна към мен. Протегна го към мен, точно пред Ронан. Усетих как лицето ми пламва и за момент напълно забравих за съперничещия хокеен капитан. Сякаш всичко останало избледня, докато Енцо ми подаваше плюшения вълк, а пръстите ни се докоснаха, когато го взех от него. "Б-Благодаря ти", промърморих. Преди да успея да обясня каквото и да било защо Ронан