Мълчах известно време, поглъщайки гледката, но след това се прокашлях и зададох друг въпрос.
– И така… какво си ти? Превръщенец ли си?
Люк мълча дълго. Погледна надолу към краката си. Не можех да видя лицето му, не че това би имало значение, след като той нямаше лице, но се чудех дали въпросът ми го натъжи.
– Не съм кой знае какво – каза той. – Просто човек, който се е издънил и е прокълнат да жив
















