— С патология се справих блестящо, когато бях студент — каза той с топла усмивка. — Искаш ли да ти помогна?
Кимнах ентусиазирано. — Да, моля те! — отвърнах аз. Джеймс се усмихна, стана и заобиколи масата, за да седне до мен. Когато седна до мен, усетих лек аромат на одеколон от пуловера му. Миришеше на махагон и стари книги и сърцето ми започна да бие по-бързо.
Джеймс се сгуши до мен и започна да
















