Звънецът на вратата на магазина иззвъня, когато влязох. Вътре беше тъмно и докато очите ми привикнаха от ярката слънчева светлина, чух дрезгавия глас на възрастна жена, звучащ сякаш е пушила цигари петдесет години, да ме извиква. "Добро утро, миличка," каза тя. Очите ми се приспособиха и най-накрая успях да различа жената. Беше ниска и набита, със сива коса, прибрана в чист кок на върха на главата