Нина Без да свалям лабораторната си престилка и очилата, изтичах от лабораторията и надолу по коридора. Не знаех къде отивам или какво правя, но трябваше да кажа на някого. Докато тичах по коридора, почти се блъснах в не коя да е, а в Джесика. Косата ѝ беше вързана на кок, а в ръцете си държеше куп учебници, които изпусна, когато почти се блъснах в нея. "Боже!" каза тя, хващайки гърдите си с една