– Ти...какво? – попитах аз.
– Моля те – Чанс се облегна на колата ми, очевидно неспособен да стои повече прав. – Направих огромна грешка. Искам те обратно.
– Колко си изпил? – попитах го.
– Толкова – промърмори той. Вдигна девет пръста, погледна ръцете си, след което вдигна и десетия пръст.
Въздъхнах. – Ще ти извикам такси.
– Не искаш ли и ти мен обратно?
– Боже опази – казах аз и извадих телефона
















