Дилън сведе глава и въздъхна. Отдръпна се от мен и ми махна да вървя пред него. "Дамите първи," каза той, с повече от нотка на разочарование в гласа си. Тъжно му се усмихнах, преди да отида при служителката. Част от мен беше разочарована от прекъсването, но друга част чувстваше, че това не е нито времето, нито мястото за това. Дори не бях сигурна дали той е правилният човек за това. Но все пак...