Във възбудата си от моменталното уволнение на Елена, почти бях забравила за бурята от лайна, която беше животът ми. Но въпросите на Елена върнаха всичко с пълна сила. "Личният ми живот не е предмет на обсъждане," казах през стиснати зъби. "Толкова си обсебена от мъже и клюки, че не е чудно, че професионалните ти умения не са се подобрили." Обърнах се на пети и бързо напуснах стаята, преди да успее да изрече каквото и да било друго. Тръгнах по коридора и право към бюрото на Мария. "Снакс," казах, когато стигнах до нея. "Трябват ми." Без дума тя стана и тръгна с мен към килера. Тя знаеше, че когато кажа, че имам нужда от снакс, не съм в настроение за разговори. Когато влязохме през вратата на килера, издадох изненадан възглас. Обикновено празният килер беше пълен с живот. Няколко жени стояха наоколо, говореха си, прелистваха яростно списания, скролваха бързо на телефоните си. "Какво става?" казах на Мария, която сви рамене. Протиснах се през тълпата от жени към рафта, на който бяха шоколадовите блокчета. Докато го правех, чух откъслеци от разговори: "...чух, че си пада по блондинки..." "...залагам, че излиза само със светски лъвици, няма начин да излезе с някого от тази компания..." "...има си частен самолет? Бих убила за мъж със самолет..." "...о, само ако можех да намеря мъж наполовина толкова богат и секси, колкото е той!" Взех любимия си шоколад с карамелен пълнеж от рафта и хвърлих поглед към най-близкото отворено списание. Беше статия за разточителния живот на нашия нов изпълнителен директор. Не можах да се сдържа да не се засмея. Тези жени умираха за шанс с Логан. Щяха да бъдат съкрушени, като разберат, че е женен. Мария и аз се измъкнахме обратно от килера. Веднага щом обитателите му бяха извън обсега на слуха, аз поклатих глава към нея. "Чу ли всичко това? Всички полудяха по този нов изпълнителен директор." Мария сви рамене, като на устните й се оформи усмивка. "Искаш да кажеш...можеш ли да ги виниш?" "О, Мария, не и ти!" Тя се засмя. "Казваш ли ми, че не го намираш за привлекателен?" "Не, не казвам това. Искам да кажа, разбира се, той е красив, но..." Огледах се, за да се уверя, че е чисто. Свалих гласа си. "Той е женен. И доста щастливо, изглежда." "О," Мария се намръщи. "Той е толкова млад, нали? Изненадана съм, че някой толкова млад и богат като него се е оженил толкова рано в живота си." Аз сви рамене. "Чудя се каква е тя? Сигурно е доста невероятна, за да го накара да се откаже от ергенския живот, за който съм чувала, че е толкова известен. И говорейки за изненадващи неща..." Докато тръгвахме обратно към бюрото ми, разказах на Мария за незабавното отстраняване на Елена като кандидат за асистент на Логан. Докато стигнахме до бюрото ми, Мария се смееше толкова силно, че сълзи се стичаха по лицето й. "Добави 'експерт в откриването на златотърсачки' към автобиографията на Логан," засмя се тя. "Бях изненадана, че успя да види нещо отвъд количеството деколте, което беше донесла със себе си," казах аз, докато сядах на бюрото си. Извадих чантата си от долното чекмедже и извадих телефона си, за да проверя за съобщения. Намръщих се, когато видях, че единственото е пропуснато повикване от майка ми. "Какво има?" попита Мария. Показах й телефона. Тя се намръщи. "Ох. Това е убиец на настроението. Късмет." Тя ми се усмихна съчувствено, след което се обърна и тръгна обратно към бюрото си. Въздъхнах и натиснах бутона, за да й върна обаждането. По-добре да го свърша. "Хейзъл, къде си била?" "Ами, мамо, имам едно малко нещо, което обичам да правя всеки ден, наречено работа." Както обикновено, тя пренебрегна сарказма ми. "Трябва да отидеш на летището и да вземеш Натали. Пристига в 6:00 след гостуващата си роля в онзи телевизионен сериал, който толкова много обичаш." Вътрешно изстенах. "Да, мамо, знам къде е била." Мама просто обичаше да подхвърля забележки, когато можеше, за да ми напомни, че Натали е успешна във всички неща, които аз исках, но не можех да бъда. "Така че ще я вземеш?" "Не мисля, че имам голям избор." "Благодаря ти, скъпа, ще се видим у дома." Тя затвори, без да изчака сбогом. Разтрих слепоочията си. Боже, исках си собствено място. Откакто трябваше да се върна да живея с родителите си и Натали, всички те се отнасяха към мен като към личен асистент. Но наемът беше толкова висок, че наистина нямах други възможности. Отворих горното чекмедже на бюрото си, за да взема химикалка и лепяща бележка. Замръзнах, когато видях мистериозния пръстен, който бях хвърлила там след пътуването си до Вегас. В увеселителното влакче, което беше днес, бях забравила всичко за него. Трябва да е играчка...но откъде го взех? "Предполагам, че това, което се случва във Вегас, наистина си остава във Вегас," промърморих си, промъквайки пръстена в чантата си. Последното нещо, от което се нуждаех, беше някой в офиса да го намери и да започне още слухове за мен. Раздразнението ми нарасна, докато седях и чаках Натали на пристигащите. Вече чаках почти час в този момент. Вече не исках да съм там и сега жертвах цялата си нощ, чакайки последния човек на земята, когото исках да видя. Блясъкът на фалшивия пръстен в чантата ми привлече вниманието ми. Извадих го и го пъхнах в жабката. Не бях съвсем сигурна защо искам да запазя нещо, което дойде от пътуването до Вегас от ада, но бях странно привързана към него. Той дойде от моята една нощ на бунт, спане с мистериозен мъж. Може би ми харесваше, че имам това в себе си. Натали най-накрая излезе през вратите на летището. Мразех колко невероятно изглеждаше след толкова дълъг полет. Тя се огледа, косата й падаше перфектно на мястото си с всяко завъртане на главата й. Натиснах клаксона, за да привлека вниманието й. Отворих багажника си, когато тя се приближи с количката си, пълна с багаж. Видях я да стои в задната част на колата ми, чакайки ме да изляза и да й помогна с него, но със сигурност нямаше да направя това. Накрая няколко момчета я забелязаха и изтичаха да помогнат, защото, разбира се, щяха. Тя се качи на предната седалка, а аз потеглих, без да й кажа нито дума. Не си бяхме говорили от пътуването до Вегас. Имах твърде много и нищо да й кажа. Минаха десет много неудобни минути, преди някой от нас да проговори. "Е, няма ли да ме попиташ за пътуването ми?" попита тя. Поклатих глава и се засмях. Наглостта на тази жена. "О, извинявай, че съм толкова груба. Как беше пътуването ти? Открадна ли още мъже от някого?" Тя се ухили. "О, пак ли за това." "Да, съжалявам, че не съм преживяла това, което ми направи във Вегас. Ти открадна гаджето ми, Натали. Винаги ми отнемаш неща. Защо правиш това? Обичаш ли да ме измъчваш?" Раздразнението ми се превърна в ярост. Натали завъртя очи към мен. "Трябваше да бъдеш по-отстъпчива към мен по време на това пътуване. Все пак си ми сестра." Тя започна да чопли ноктите си, сякаш раздразнена, че изобщо водим този разговор. "Освен това. Това е проблем с теб. Трябва да се запиташ какво не е наред с теб? Защо не си по-заслужаваща гаджето ти да ти предложи? Аз получавам предложения през цялото време. Не е толкова трудно." Очите ми почти изскочиха от главата ми. Наистина ли току-що ми каза тези думи? "Трябва ми кърпичка," каза Натали и отвори жабката. Очите и на двете ни се насочиха право към пръстена, който току-що бях сложила там. Тя ахна. "Това трябва да е поне десет карата!" Тя го извади. "Откъде се е взело това?" Сърцето ми потъна. Изглеждаше, че Натали току-що намери следващото нещо, което щеше да ми отнеме.