Най-после, адският ден свърши и най-сетне можех да се прибера вкъщи, в друга форма на ада. Започнах да се приготвям да си тръгна, когато чух гласа на Сабрина. – Ъм, Хейзъл? Какво мислиш, че правиш? – извика тя от бюрото си. За кратко обмислих да се престоря, че не съм я чула. – Смяната ми свърши и се приготвям да се прибера вкъщи, както човек обикновено прави в края на работната си смяна – казах а