Седях раздразнена, вцепенена в мълчание. Единственият ми спомен от лудата ми вечер в Лас Вегас. Защо не го скрих по-добре от нея? – Алоооо? Земята вика Хейзъл? – Натали ме бодна по ръката. – Просто… просто е играчка – казах аз, опитвайки се да я накарам да я върне в жабката и да забрави за цялата тема. Очите ѝ се разшириха, по лицето ѝ премина израз на откровение. – О, боже мой. Купила си си пръстен, защото не си получила този, който си искала от мъжа си? Хейзъл, това е ново дъно, дори и за теб. Този тъжен отчаян опит е точно причината да си в това положение. Втренчих се в пътя пред мен, кипейки мълчаливо. Тя сложи пръстена на безименния пръст на лявата си ръка и го изпъна пред себе си, любувайки му се. – Красив е, въпреки че е жалка покупка от твоя страна. Мисля, че ще го запазя, ще го използвам за някои от промоционалните фотосесии, които имам. Знаех си. Поклатих глава. Няма смисъл да я моля да го остави. Самият Сатана има повече съчувствие от сестра ми. – О, трябва да кажа на Рейчъл за това, тя ще умре – извади телефона си и се обади на най-добрата си приятелка, същата, която стана свидетел на фаталното предложение във Вегас. – Рейчъл, няма да повярваш каква жалка глупост е направила Хейзъл сега. Опитах се да не я слушам, докато безмилостно ме осмиваше, че съм си купила пръстен-играчка. Исках да ѝ кажа, че не съм го купила, но незнанието на истинската му история щеше да ме накара да звуча като лъжкиня. Горещи сълзи се събраха в ъгълчетата на очите ми. – О, боже мой, сега тя плаче! – Натали се засмя, докато информираше приятелката си. Паркирах в квартала на родителите ми и спрях в края на алеята ни. Безмълвно излязох, извадих багажа ѝ от багажника и го оставих на земята. Натали също беше излязла от колата, но в нейната истинска мода, просто говореше по телефона, докато аз вършех цялата работа. – Знам – каза тя в телефона. – Тя е толкова тъжна. – Тя ме погледна право в очите. Погледнах към къщата. Не можех да понеса мисълта да вляза. Да влача тоновете багаж по алеята и в стаята ѝ, след което да седна на вечеря, където със сигурност ще има още подигравки, след като родителите ми чуят за фалшивия пръстен, който Натали е намерила. – Е? – Натали отдръпна телефона от ухото си достатъчно дълго, за да ме смъмри. – Ще го вдигнеш ли или просто ще стоиш там с този празен глупав поглед? В този момент взех решение. Няма начин да вляза в тази къща точно сега. – Трябва да се върна на работа. Имам някои неща, които трябва да свърша – казах аз, оставяйки нея и багажа ѝ там, където стояха, и се върнах в колата. Докато се отдалечавах, я погледнах в огледалото за обратно виждане. Усмихнах се самодоволно. Кой има празен глупав поглед сега? Първата ми спирка на работа беше килерът. Трябваше да взема списанията, които всички имаха по-рано, съдържащи интервюта и статии за Логан, но по-важното беше, че се нуждаех от шоколадово гориво за предстоящата нощ. Бях решила по пътя си, че ще се отдам на работата си, за да се държа възможно най-далеч от семейството си. Може би, ако се справя добре с тези оценки и получа новата позиция, ще получа по-голяма заплата и най-накрая ще мога да се изнеса сама отново. А тази вечер това означаваше да планирам перфектната среща за Логан и съпругата му. Няколко часа по-късно се събудих с подскок. Лицето ми беше залепнало за списанието, което лежеше отворено на бюрото ми. Седнах и сънено откъснах списанието от бузата си. Видео плейърът на компютъра ми все още работеше, пускайки много дългата реч, която бях намерила, че Логан е изнесъл на семинар предходната година. Сигурно това ме е приспало. Чувствах се много неподготвена за следващия ден, въпреки часовете проучване, които бях положила. Не беше от липса на материал за него – напротив. Имаше тонове неща, които можеха да се научат за мъжа онлайн, между всички интервюта и статии и клюкарски колонки за него, и в десетките списания, които жените в офиса бяха закупили. Но нищо, което да ми даде някакви реални ясни идеи за това каква среща би му харесало да заведе съпругата си. Изглеждаше работохолик алфа мъжкар с много малко емоции или личност в това горещо, горещо тяло. Също така изглеждаше доста голям сваляч, с различна жена (или жени…) сгушени до него на всяка снимка, която намирах. Мразех да се съглася с Елена, но тя беше права. Трудно беше да се повярва, че е женен мъж. Прозях се, когато влязох в конферентната зала на следващия ден. Другите кандидати вече бяха там, за моя изненада. Самата аз бях 30 минути по-рано, от колко време бяха тук всички останали? – Добро утро – казах аз, докато сядах при тях на масата. Всички ме поздравиха в отговор. – Всички ли измислихте идея за среща? – попита Итън групата. – Ами, да, имам някои идеи – казах аз, поставяйки чантата си на масата пред себе си и слагайки тефтера и химикалката си до нея. – Просто някои прости, обикновени неща за среща – каза моята колежка Джоан. Гари кимна в съгласие. – Да, същото и тук. Имам само няколко основни идеи, които ще му предложа. Итън стана леко зеленикав. Никога не го бях виждала да изглежда толкова нервен. – Ще взема нещо от килера – казах аз, ставайки. – Иска ли някой нещо? Всички поклатиха отрицателно глава и аз се отправих към килера. Само минути след като влязох и започнах да си правя чаша кафе, Итън влезе задъхан, сякаш беше тичал, за да ме настигне. – Итън, добре ли си? – Имам нужда от помощта ти. Не ме бива в нещата за срещи, нямам никакви идеи за Логан. Имаш ли някакви съвети за мен? Итън обикновено беше доста самоуверен човек, трудно беше да го видя да изглежда толкова жалък и отчаян. Съчувствах му. – Ами. Чувствам, че Логан би предпочел частна обстановка в уютна среда. Може би художествена галерия или музей биха му подхождали добре – казах аз, давайки най-добрия съвет, който можех от часовете безполезен материал, който бях изучила. – О, това е чудесно. Благодаря ти, Хейзъл! Ти си спасител – каза той, прегръщайки ме, преди да си тръгне. По-късно същия ден Логан събра четиримата си кандидати в конферентната зала, за да чуе нашите идеи за срещи. Влязох в стаята, чувствайки се добре с идеята си, докато не видях, че и тримата ми конкуренти са подготвили официални презентации. Сърцето ми прескочи удар. Тази сутрин всички те накараха да звучи, сякаш просто имат някои идеи, които се въртят в главите им, които ще предложат, а не цели презентации. Седнах и затворих очи. О, боже мой, вече се провалих. Итън стана пръв, за да представи идеята си за среща. – Логан, като човек, който е много в светлината на прожекторите, почувствах, че бихте предпочели по-частна обстановка за вашите срещи. Седнах по-изправена на стола си. Дали той току-що каза това, което си мислех, че е казал? – Моят план за вашата вечер – продължи Итън, – е среща в местния художествен музей, след работно време, за да можете да се насладите на експонатите в интимна обстановка с вашата прекрасна съпруга. Застрелях Итън с поглед. Моите съвети трябваше да го вдъхновят, а не да бъдат откраднати изцяло от него. Яростта ми се превърна в паника, когато осъзнах, че трябва да променя предложението си. Не исках Логан да си помисли, че съм взела идеята на Итън. Но как щях да измисля чисто нова идея за среща за по-малко от десет минути, когато първата ми отне цяла нощ?