Логан седеше на стола си в кабинета, когато пристигнах. Светлините бяха изгасени, с изключение на един подов лампион в ъгъла. Ръцете му бяха поставени почти като в молитвена поза пред него, лактите му бяха опрени на бюрото, а челото му беше опряно в палците на ръцете му. Очите му бяха затворени. Сърцето ми се сви при вида му. Каквото и да беше това, беше сериозно. Почуках леко на вратата. Очите му