Дъхът ми ставаше все по-къс и бърз. Опитах се да ги забавя, но не успях. Бях започнала да хипервентилирам и навлизах в пълен режим на паника. "О, хей," Логан бързо се приближи до мен и ме прегърна. Притисна главата ми към гърдите си и подпря брадичката си върху главата ми. "Всичко е наред. Ралф достатъчно скоро ще разбере, че нещо не е наред и ще намери помощ, нали? Няма да сме тук толкова дълго."