Бях доволна, че го каза, защото се притеснявах, че ще загубя кураж.
– Какво… избягали? – Логан изглеждаше напълно изумен. – С кого?
– С Чанс – казах аз. – Спомняш ли си? Срещнахте се веднъж. Както и да е, обади ми се онзи ден, извини се и каза, че няма търпение да започнем живота си заедно, така че… оженихме се!
Лицето на Логан премина от изумление към тъга. – О – каза той тихо. – Искам да кажа… п
















