Катрин се събуди в слабата розова светлина на ранната утрин с топла ръка, обвита около кръста ѝ. Тя примига и се огледа в голямата сива стая – бледото слънце се процеждаше през процеп в завесите, а бургундско одеяло беше дръпнато до брадичката ѝ. Тя беше в стаята на Шон, но как беше стигнала дотук? Последното, което си спомняше, беше, че заспа на дивана в стаята си. Тя се извъртя, опитвайки се да