Тя я гледаше шокирано и ядосано. Не беше нейна вината, че тези мъже я бяха нападнали, но той я наказваше, сякаш тя беше виновна. Захапа си силно езика, опитвайки се да не му крещи.
"Ядосваш ли ми се?" попита той.
Тя го гледаше с недоверие.
"Разбирам," каза той. "Но аз не съм ядосан, защо си ти?"
"Ти не си ядосан?" попита тя. "Не вярвам и за секунда."
Той въздъхна: "Добре, преди бях бясен. Но не на
















