Катрин седеше на люлеещ се стол и гледаше през перилата на балкона към тъмните градини на имението на Шон. Беше преметнала единия си крак през облегалката на стола и лениво се люлееше напред-назад. Прохладният нощен въздух се настани около нея и тя наклони глава назад, за да погледне звездите. "Какво правиш?" попита Шон зад нея. "Гледам звездите", отвърна тя. "Красиви са", каза той и се присъедини