Златната слънчева светлина се промъкваше в стаята през процепа на завесите. Катрин изстена и хвърли ръка върху очите си. Топла ръка се стегна около кръста ѝ и я придърпа към мускулест гръден кош. Тя замръзна и отвори очи. Човекът, който я държеше, си пое дълбоко въздух и отпусна хватката си. Катрин се претърколи на една страна и се озова лице в лице със спящия Шон Блеър. Главата ѝ се замая – какво правеше той в нейното легло? Дали е прекарал нощта с нея, след като ѝ донесе чая? Той тихо изстена и отвори очи. Кожата му сякаш сияеше на сутрешната слънчева светлина и тя посегна да погали челюстта му, без да мисли за нищо. Той отговори бързо, завладявайки устата ѝ с целувка. Катрин му отвърна на целувката, поддавайки се на силата му. Той я притисна по гръб, накланяйки се над нея. Тя обви ръце около него, усещайки напрежението в мускулите на гърба му. Мускулите му се движеха под ръцете ѝ и той насочи ръката ѝ под завивките и в горната част на боксерките си. Беше твърд и кожата му гореше. Тя отдръпна ръката си и усети как бузите ѝ пламват от смущение. "Почакай," задъха се тя. "Все още съм в цикъл." Шон изстена и захапа силно врата ѝ. Тя се извиваше със смесица от болка и желание. "Не мърдай," прошепна той. "Иначе не мога да гарантирам какво ще се случи." Катрин замръзна и затвори очи. Част от нея не се интересуваше от кръвта, но смущението щеше да я убие. Ами ако се отврати от нея и никога повече не иска да я погледне? Ами ако мирише лошо? "Мамка му," изстена той. "Как можеш да ми причиниш това и след това да кажеш не?" Той сграбчи китката ѝ и придърпа ръката ѝ обратно към органа си, притискайки дланта ѝ към дължината му. Той подскочи при докосването ѝ и той сви ръката ѝ около него. "Това ми причиняваш," прошепна той. Катрин затвори очи и си пое дълбоко въздух. Не искаше да го ядоса, като откаже, но не искаше и да го насърчава. Топлата тежест над нея се повдигна и тя го чу да въздъхва. Тя отвори очи. Той седеше на ръба на леглото с гръб към нея и тя не можеше да не забележи силните линии на раменете и ръцете му. Искаше ѝ се да посегне и да ги погали, да целуне мускулите му, но се принуди да остане неподвижна. "Прекара ли нощта тук?" попита тя най-накрая. "Не забеляза ли?" отвърна той. "Бях изтощена," каза тя. "Цикълът обикновено ме изтощава. Ако болката не ме държи будна, спя много дълбоко." "Е, все пак беше нашата сватбена нощ," каза Шон. "Дори и да не можехме да се любим, трябваше да спим заедно." Катрин усети как бузите ѝ се нажежават и тя се изчерви. Тя придърпа чаршафите около себе си, опитвайки се да скрие колкото се може повече от себе си. "Трябва да тръгвам," каза той. "Вече е късно." Катрин чу как коланът му звънна, когато той си навлече панталоните, а след това и мекото тъпчене на стъпките му, докато прекосяваше покритата с килим стая. Вратата изскърца и щракна, и тя издиша, осъзнавайки, че е задържала дъха си. Тя се измъкна от леглото и се втурна към гардероба, избирайки чифт светли дънки и тънък тъмносин пуловер. Тя обу чифт чехли и провери вратата към коридора – беше отключена. Тя се промъкна надолу по коридора и се прокрадна по стълбите. Хор от слуги извика: "Добро утро, госпожо Блеър. Готови ли сте за закуска?" Ред слуги стояха пред трапезарията, чакайки Катрин. Някои ѝ се усмихваха топло, а други я гледаха злобно – Катрин се чудеше колко знаят за сватбата. Изправяйки раменете си, Катрин влезе в трапезарията. Шон вече седеше на масата, отпивайки чаша кафе, докато преглеждаше телефона си. "Добро утро, госпожо Блеър," каза слуга. "Какво бихте искали за закуска?" "Ще взема каквото и съпругът ми," каза тя. Тя седна до Шон и му се усмихна. Без да иска разрешение, Катрин посегна и взе чашата му от масата. Тя отпи голяма глътка и едва не се задави от горчивата течност. "Боже мой," запъна се тя. "Не слагаш никаква захар или мляко в него." Шон се усмихна развеселено и взе чашата си обратно: "Не го пий, ако не ти харесва." Слуга се втурна напред, носейки поднос с няколко чаши сок и мляко. Катрин избра тясна кристална чаша, пълна с пресен портокалов сок, и отпи голяма глътка. Друг слуга скочи напред, носейки гореща чаша черно кафе. "Ето, господин Блеър," каза слугата, предлагайки му кафето. "За какво ми е това?" попита Шон студено. "Мислех, че тъй като тя – и микробите –" заекна слугата и замълча под ледения поглед на Шон. Катрин погледна ту слугата, ту Шон, опитвайки се да разбере какво се е случило. Тя току-що беше отпила малка глътка от кафето на съпруга си – защо всички правеха такъв голям въпрос от това? "Знаеш ли, не трябва да пиеш твърде много черно кафе," каза тя на Шон. "Вредно е за стомаха ти." Шон свали чашата си и повдигна вежди. Тя усети как лицето ѝ се нажежава и погледна надолу към цвъртящия омлет, който слуга постави пред нея. "Съжалявам," каза тя. "Знам, че нямам право да ти казвам какво да правиш. Понякога говоря, без да мисля." Тя погледна нагоре през парата на омлета си и видя Шон да я наблюдава със същия постоянен поглед. "Добре," каза той. "Ще се опитам да се огранича." "Добре," каза тя. "Разбира се." Тя се зае, нарязвайки омлета със спанак и сирене на парчета. Въпреки че нямаше голям апетит, тя се принуди да дъвче и преглъща всяко парче, докато над половината от омлета не изчезна. Обръщайки се към един от слугите, Катрин каза: "Може ли да говоря с готвача?" Слугата погледна Шон, а Шон сви рамене, без да каже нищо. След това той се втурна през въртящата се врата и надолу към кухнята. Момент по-късно той се върна, последван от зачервен готвач в безупречно бяла престилка. "Благодаря ви за чая снощи," каза Катрин. "Изпитвах толкова болка и той ме накара да се почувствам по-добре почти веднага." Готвачът изглеждаше объркан: "Но госпожо Блеър, аз не съм правила –" "Да," каза Шон, прекъсвайки готвача със студен поглед. "Благодаря ви, че направихте чая." Лицето на готвача стана по-червено, докато гледаше ту Шон, ту Катрин. Накрая тя кимна и измърмори: "За мен беше удоволствие," преди да се измъкне обратно към кухнята. "Така че сега се чувстваш по-добре?" попита Шон Катрин. Тя кимна: "Много по-добре." "Добре," каза той. "Със сигурност изглеждаш по-добре." Леви се прокашля от ъгъла: "Господин Блеър, Мадисън Стюарт иска да ви види." Лицето на Шон помръкна: "Не искам да я виждам." Катрин извиваше салфетката си в скута и гледаше ту Шон, ту Леви. Накрая тя се прокашля и каза: "Всъщност, мога ли да поговоря с нея?"