– Да предложим ли чай? – най-накрая попита Катрин.
Семейството се взираше в Катрин, сякаш беше проговорила на странен чужд език.
– Малко чай би бил чудесен – каза Катрин.
Катрин звънна с малко звънче и вратите се отвориха. Двама мъже, носещи голям сребърен поднос със сребърен чайник и кристални чаши за чай, влязоха в стаята. Те се движеха в крак, внимателно поставяйки тежкия поднос на ниската маса
















