Всички в стаята се обърнаха да я погледнат, а Катрин отпи дълга глътка сок. Искаше да поговори с Мадисън, за да разбере какво се е случило. Изглеждаше по-безопасно да попита Мадисън за проваления опит за бягство, отколкото да засегне темата със Шон, но всички я гледаха все едно й е израсла втора глава. — Добре — каза Шон. — Доведете я. Стомахът на Катрин се сви — искаше да поговори с Мадисън насаме. Не можеше да проведе нормален разговор пред Шон и не можеше да попита Мадисън нещата, които най-много искаше да знае. Още по-лошо, Мадисън можеше да се опита да използва ситуацията, за да я подведе. Вратата се отвори с трясък и тя си пое дълбоко дъх и се обърна да погледне. Двама еднакви бодигардове държаха ръцете на Мадисън и я вкараха в стаята наполовина влачейки я. Боядисаната кестенява коса на Мадисън висеше в безжизнени, потни къдрици около лицето й и тя носеше само изцапана и скъсана бяла нощница. Охранителите блъснаха Мадисън на пода и застанаха зад нея, очаквайки заповеди. — Оставете ни сами — каза Шон със студен и сдържан глас. Бодигардовете, слугите и Леви излязоха от трапезарията, затваряйки тежките дървени врати след себе си. Веднага след като вратата се затвори, Мадисън вдигна глава, хвърляйки косата си зад раменете си. Лешниковите й очи блеснаха и се присвиха, а Катрин потръпна — познаваше този поглед, това беше погледът, който Мадисън отправяше към други жени, преди публично да ги разкъса. — Прекъсвам ли нещо? — попита Мадисън, гледайки полузавършената им закуска на масата. — Изглежда, че двамата сте доста уютни. Забавлявате ли се, играейки на къща? Катрин преглътна тежко и каза: — Добро утро, Мадисън. — Боже мой, това ти ли си, Катрин? — попита Мадисън с преувеличена изненада. — Едва те познах в толкова обикновено облекло. — Мадисън погледна Шон и се усмихна, сякаш споделяше вътрешна шега с него: — Знаеш ли, обикновено моята Катрин се облича като уличница. Трябва да видиш крещящите дрехи, които носи, и целия грим, който слага. Челюстта на Шон се стегна, но той не каза нито дума. Мадисън се усмихна, сякаш е спечелила малка победа, и продължи: — Играеш ли на обличане за него, Кати? Преструваш ли се на мило, невинно момиче за него? Катрин пренебрегна подигравката и посочи към масата: — Гладна ли си, Мадисън? Може би можеш да седнеш и да се присъединиш към нас. — Добре съм — каза Мадисън, коленичила на пода. Катрин огледа бившата си приятелка и братовчедка. Очите на Мадисън бяха подути и зачервени, а гримът й беше размазан и на ивици. Голата й кожа беше покрита с ухапвания от насекоми, а червеният й лак за нокти беше ужасно начупен. Беше пълен безпорядък. — Какво се случи с теб? — попита Катрин. — Казвай каквото искаш за дрехите ми, но това не е добър външен вид за теб, Мади. И какво става с тази нощница? Винаги си обичала да си дръзка, но мисля, че бельото като връхна дреха изглежда малко прекалено, не мислиш ли? — Ти ли ми го казваш? — отвърна Мадисън. — Е, ще се присъединиш ли към нас или ще останеш да седиш на пода? — попита Катрин. Мадисън я изгледа свирепо: — Знаеш, че ръцете ми са вързани. — Хм — каза Катрин. — Шон, мога ли да я развържа? Шон кимна леко, изражението му беше неразгадаемо. Катрин грабна нож за плодове от масата и отиде при Мадисън. Застана над бившата си приятелка и завъртя ножа в пръстите си, така че блестящото сребърно острие проблесна в утринната слънчева светлина. Очите на Мадисън се разшириха, но тя не каза нито дума. Катрин се усмихна — забавляваше се. След години на страдание най-накрая имаше шанс да си отмъсти на Мадисън. В продължение на години тя и Мадисън бяха по-близки от сестри. Двете бяха неразделни. Когато Катрин се сгоди за Шон, тя беше упорита и нещастна, но Мадисън беше до нея. Именно Мадисън измисли плана за бягство и Мадисън се предложи да заеме мястото й и да се омъжи за Шон. По онова време тя не можеше да повярва на късмета си да има толкова щедра братовчедка като приятелка. Тя поклати глава на собствената си минала глупост. От самото начало трябваше да бъде очевидно, че Мадисън просто се опитва да вземе Шон за себе си. Знаците бяха налице през цялото време, но Катрин ги беше пренебрегнала. Тя завъртя ножа в ръцете си и изчака. — Не си играй с мен, кучко — прошепна Мадисън. След това разшири очите си и повиши глас: — Катрин, какво правиш с този нож? Плашиш ме! Катрин, аз съм ти почти като сестра! Знам, че не се получи, но се опитах да ти помогна! Отвлякох вниманието на Шон и се облякох като булка, за да заема мястото ти на сватбата, и така ли ми се отплащаш? Катрин замръзна и изгледа Мадисън. Тя стисна дръжката на ножа и преряза връзките около китките на Мадисън. Връзките паднаха и Мадисън разтри червената, натъртена кожа под тях. — Като говорим за сватбата, какво се случи с роклята? — попита Катрин. — Толкова ли искаше да се хвърлиш на Шон, че се съблече по бельо? Устните на Мадисън се извиха и тя каза: — Шон каза, че не ми е позволено да я нося. Каза, че е направена за теб и само за теб. Охранителите му я свалиха от мен — и то много грубо. Беше шокиращо, че се отнесоха с мен по такъв насилствен начин. — О, моля те… — започна Катрин. Мадисън я прекъсна със сладък и умолителен глас: — Моля те, Кати, говори със Шон вместо мен. Кажи му, че не съм искала да го обидя, като нося тази прекрасна рокля. Направих го само за теб. Направих го само за да спечеля време на теб и Марко да избягате. Катрин се бореше с желанието да погледне през рамо към Шон. Въпреки че отчаяно искаше да види изражението му, тя се ужасяваше от гнева му. Както винаги, Мадисън играеше невинна жертва и Катрин не знаеше как ще се измъкне от вината. Тя си пое дълбоко дъх, докато умът й трескаво търсеше решение. Как може да замеси Мадисън, без да ядоса Шон още повече? Тя въздъхна драматично: — Искам да ти повярвам, Мадисън, наистина искам. Но мислех си и нещо не се връзва. Спомняш ли си деня, в който пристигна сватбената рокля? Мадисън кимна, челото й се сбърчи в объркване. — Е, спомняш ли си как бях твърде нервна, за да я погледна — продължи Катрин. — Сватбата наближаваше толкова скоро и това беше толкова голяма промяна за мен — роклята направи всичко толкова реално. — Да — каза Мадисън. — Определено се страхуваше от сватбата. Катрин си прочисти гърлото: — Е, ти не спираше да говориш колко разкошна е роклята. Спомням си, че прочете листа хартия, който вървеше с нея, обясняващ броя на диамантите, пришити в полата, и как всичко е направено на ръка и е проектирано по поръчка. Звучешеш толкова ревниво, че всъщност ми стана любопитно и погледнах. — Както и да е, спомням си, че предложи да я облечеш вместо мен — продължи Катрин. — Мислех, че е странно, защото сме малко различни размери и роклята очевидно е направена с моите точни мерки, но ти настоя. Когато я облече, получи най-странния поглед в очите си. Трябваше да знам тогава, че е ревност, но вярвах, че имаш най-добри намерения към мен. — Почакай малко — започна Мадисън. Катрин я прекъсна: — Ти ме предаде. След всичко, което преживяхме заедно, ти ме предаде. — О, млъкни — изпищя Мадисън. — Превърташ историята, за да ти е удобно. Ти беше влюбена в Марко! Затова не искаше да се омъжиш за Шон. Растрои се, когато видя роклята, защото това означаваше, че трябва да приключиш нещата с Марко. Молеше ме да ти помогна. — Не обичам Марко — каза Катрин. — Уау — каза Мадисън. — Ти си много по-възрастна жена, отколкото си мислех. Кой знае какви мизерни мъки изпитва той сега, докато ти си имаш сладка малка закуска. — Признавам, че смятах Марко за очарователен — каза тя. — Но сега виждам, че ти ни събра. Ти беше тази, която предложи да избягам с него. Ти измисли маршрутите за бягство, билетите, всичко. Бях толкова глупава, мислех, че е моя идея. Мислех, че си просто добър приятел, но ти ме манипулираше. Катрин спря и сложи ръце на устата си, сякаш е казала твърде много. Тя погледна през рамо към Шон, преструвайки се, че е забравила, че е в стаята. Тя се обърна обратно към Мадисън и намигна, горда от това колко добре се беше справила със ситуацията. В мълчание двете жени зачакаха да видят какво ще каже Шон. Въпреки че Катрин беше доволна от начина, по който се беше справила със ситуацията, сърцето й биеше лудо. Ами ако Шон прозреше акта й? Ами ако не й повярва? В предишния живот на Катрин ролята на Мадисън беше разкрита, но Шон я беше оставил ненаказана. Тя се ужасяваше, че Шон ще направи същата грешка отново.