Тишината се проточи секунди, а после и минути. Черешовата, огряна от слънце стая, изглеждаше мрачна и тягостна. Дланите на Катрин се покриха с пот, а устата ѝ пресъхна, но не смееше да каже нищо повече. Накрая Мадисън наруши тишината: „За какво говориш? Как съм те насърчила да избягаш? Сякаш аз мога да накарам двама души да се влюбят и да искат да избягат заедно.“ Катрин изправи рамене и каза: „На