Анастасия се изправи и протегна ръка към Деймиън. Той колебливо я хвана и позволи да го придърпа. Застанаха на сантиметри един от друг. Той се надвеси над нея. Ана го гледаше нагоре и изглеждаше ужасно уплашена и тъжна. – Какво има, Ана? – попита той, отмествайки кичур коса от лицето ѝ и го пъхвайки зад ухото ѝ. Деймиън остави дланта си да се задържи на челюстта ѝ и усети как тя трепери. – Моля те