— Твоята асистентка е — промърмори Ана. — Твоят телефон е — отвърна Деймиън с усмивка. За момент Ана се замисли да игнорира позвъняването и да се нахвърли върху него. През последния час той я наблюдаваше, следейки всяко нейно движение, докато седеше да чете. Знаеше, че той мисли за това. Особено след предишната нощ. Но когато поредният звън проехтя из стаята, решиха, че трябва да отговорят. Тя му