Ана вдигна поглед и видя Деймиън да стои над нея. Тя кимна и вместо да седне на един от другите столове, той се настани точно до нея, разгъна одеяло и го преметна през раменете ѝ. Тя го свали от себе си, отпусна коленете си и ги остави да висят, преди да сложи одеялото върху коленете и на двамата. Дълго време мълчаха. Деймиън не се опита да каже нищо, но след няколко минути тишина се приближи още