На Ана изкъркори силно стомахът.
– Вече си гладна?
– Да.
Дамиен подаде телефона си на Ана.
– Поръчай каквото искаш.
Когато се прибраха, доставчикът вече ги чакаше на стълбите. Седнаха на дивана, поставиха контейнерите и взеха приборите си. Ана отхапа няколко хапки от храната и погледна Дамиен.
– Благодаря ти, че сподели Теа с мен – усмихна се тя.
– Знаех, че ще ти хареса там.
– Хареса ми. Беше кат
















