Деймиън не искаше да губи време, за да премести Ана и Алън. Но знаеше, че трябва първо да обсъдят това с Алън. На следващата сутрин, когато се събудиха, го настаниха по време на закуска. "Алън," започна Деймиън. "Спомняш ли си, когато ме попита дали живееш с мен?" Алън кимна, натъпквайки хапка хляб в устата си. "Искаш ли да живееш тук с мен и мама?" "Да," усмихна се той с пълна уста с полусдъвкана