Той чу шум от стаята. Заколеба се да влезе. Не искаше Ана да си помисли, че ще нахлуе в стаята ѝ, без да е поканен. "Ана?" извика той. "Дамиен?" Гласът ѝ звучеше странно. "Добре ли си?" попита той. "Не." "Мога ли да вляза?" Когато тя отговори, той бавно отвори вратата. Тя беше на леглото, лицето ѝ беше бледо, а косата ѝ се беше залепила за лицето. "Какво се случи?" попита той, притичвайки към нея.