– Ана? – познат глас извика името ѝ. – Анастасия Рийд? О, боже мой! Не мога да повярвам. Ана се обърна рязко, преди да успее да спре тялото си, и стомахът ѝ се сви. Усети как сърцето ѝ започва да бие лудо, докато не започна да го чува в ухото си. Дълги, стройни ръце обгърнаха раменете ѝ и ги стиснаха. Ана задържа дъха си, а нейните ръце останаха отпуснати отстрани. – Чудех се дали ще те видя отново. Знаех, че си започнала работа в Чикаго, но знаех, че рано или късно ще трябва да се върнеш в Ню Йорк. Намери ли си нова работа? – попита развълнувано Уин, напълно незабелязваща колко скована и неудобно се чувстваше Ана. "Трябва да се измъкна оттук", помисли си настойчиво Ана. – Не. Преместиха ме тук. – Не можа да каже повече след това. Страхуваше се да издаде информация. – Това е чудесно. Хареса ли ти Чикаго? Аз останах в Лос Анджелис няколко години и наскоро се върнах. Сцената в Лос Анджелис е точно това, което харесвам. Анастасия нервно огледа наоколо, чудейки се къде са майка ѝ и Алън. Върна се в Ню Йорк преди две седмици и току-що беше намерила апартамент, в който да се премести. Настоящата ѝ компания беше платила преместването ѝ, настанила я в луксозен хотел и осигурила транспорт и разходи за семейството ѝ, за да може тя да се съсредоточи върху бързото приключване на работата си. Още не беше ходила в офиса, но работата от хотела беше релаксираща. Родителите ѝ бяха толкова развълнувани да се преместят с нея. Те бързо влязоха в ролята на баба и дядо след раждането на Алън, но не позволиха на Ана да се измъкне с лъжите и тайните си. След добър скандал те съжалиха, че не могат да виждат скъпоценния си внук толкова често, колкото искаха. Въпреки това постоянно си говореха по видео разговори. След раждането на Алън тя си взе няколко месеца почивка, преди да се върне на работа. Беше благодат, че компанията имаше собствен детски център за служители на пълен работен ден. Тя беше намалила часовете си и работеше само през делничните дни. Освен това работата ѝ позволяваше да води Алън на работа, ако нещо се случеше в детския център. След като съседът ѝ и най-добър приятел Маркъс се изплаши, когато разбра, че ще има бебе, той я подкрепяше... колкото можеше да подкрепи един необвързан двадесет и седем годишен. Маркъс се беше влюбил в Алън почти веднага. Следователно чичо Маркъс беше голяма част от живота им и двете момчета не можеха да едно без друго. – И така, какво правиш тук, Уин? – Тя никога не беше очаквала да види Уин или някой от "Райт Груп" отново. Внезапната поява на Уин беше сварила Анастасия неподготвена. Какви бяха шансовете да се натъкне на някого, когото познава, толкова бързо в бетонната джунгла, каквато беше Ню Йорк? Уин набръчка вежди и изглеждаше объркана от въпроса ѝ. – Е, и на мен ми е приятно да те видя, Ана. Анастасия въздъхна. – Аз не... Просто никога не съм очаквала да те видя. Колко време мина? Три години? – Ана знаеше точно колко време беше минало, почти до деня, но нямаше нужда да го казва на глас. Уин пъхна кичур коса зад ухото си, преди да проговори. – Знаеш ли, опитах се да се свържа с теб, след като напусна. Опитах с имейла и телефонния ти номер... но нищо не се получи. Ана ахна с фалшива изненада. – Наистина ли? – Ана беше позволила дузина разговори, преди да смени имейл адреса и телефонния си номер. Вина я прониза. Уин Бойд беше най-добрата ѝ приятелка в продължение на почти четири години, преди да прекъсне комуникацията им. Ана напълно изключи Уин от живота си, след като разбра, че е бременна. – Опитвах в продължение на година, преди някой да вдигне телефона и да ми извика. Казаха, че когото и да се опитвам да намеря, не иска да ме намери. Дори се опитах да се обадя на някои от приятелите ти от колежа, но всички те имаха същия номер като мен. – Хм. Защото това беше убедителен отговор. Уин продължи да я гледа, повдигнала вежди. Тя знаеше, че нещо не е наред. – Не получи ли нито едно от съобщенията ми? – Телефонът ми беше хакнат и цялата ми информация беше компрометирана. Говорих с компанията и те ми издадоха нов номер и почистиха останалото. Дори не съм проверявала имейла си оттогава... Напълно забравих за него. Уин въздъхна. – Много ми липсваше, Ана. Иска ми се да ми се беше обадила. Ана запази спокойствие. – И на мен ми липсваше. Просто нямах никакви номера и нещата бяха толкова напрегнати на новата работа. Отказах се да поддържам връзка с хора. Сега Анастасия просто трябваше да намери извинение да се измъкне... – Мамоооо! – чу тя Алън да говори с жестомимичен език. Самообладанието ѝ се разби веднага. Нямаше време да реагира, преди майка ѝ да се появи зад ъгъла с Алън на бедро. И двамата се усмихваха и Ана не можа да не им отвърне с усмивка, преди да осъзнае колко лоша е ситуацията. – Мамо... баба ме остави да се возя на количката! Очите на Анастасия се разшириха като чинии. Майка ѝ срещна погледа ѝ и усмивката ѝ избледня. Тя прочете страха в очите на Ана. Анастасия погледна Уин през ъгъла на очите си. Уин беше присвила очи и беше наклонила глава настрани, докато гледаше бебето Алън. – О, по дяволите... Алън си пое рязко дъх. – Мамо, баба каза "по дяволите"! – той почти извика. Той знаеше, че това са единствените случаи, в които може да използва думи за възрастни. И той се възползва напълно от това. – Ана? – А, това една от колегите ти ли е? – попита майката на Ана. Ана кимна. – Това е Уин. Тя беше секретар на главния изпълнителен директор и мой близък приятел, когато работех в "Райт Груп". – Здравейте, госпожо Рийд – гласът на Уин беше почти шепот. – Ще заведа... ще заведа Алън... навън. – Гласът на майка ѝ заглъхна и Анастасия бързо кимна и ги гледаше как се измъкват през вратата. – Анастасия? – Уин все още беше много тиха.