Деймиън се взираше в прекрасната жена под него и си пое разтреперано дъх. Тя беше младото момиче, по което си падаше. Възрасната жена, която желаеше и унищожи. Тя беше майката на детето му, жената, от която се страхуваше. И тя беше същият човек, който му беше простил въпреки грешките му... обичаше го напълно заради характера, който имаше. И той беше готов да се откаже от душата си за нея. — Деймиъ