Деймиън се хвърли към нея, но малката лисица беше бърза. Тя изписка, скочи през леглото, отвори вратата и изтича в коридора. Той я подгони в цялата си гола прелест. Не му пукаше. Когато я хвана, дрехите така или иначе щяха да ѝ пречат. Ана беше доста бърза, но Деймиън беше по-бърз. И нямаше къде да отиде. Той я хвана в края на коридора, точно преди да стигне до хола. Обърна я и я бутна към стената