"Ъ-ъ-ъ... Не беше нищо особено, Уин. Аз... ние... Как да ти го обясня? Бяхме глупави и безразсъдни. Да, правихме секс... много пиянски секс... но беше една нощ. И после ме изхвърли на следващата сутрин." Уин изглеждаше объркана. "Обясни ми това," каза тя, скръствайки ръце пред гърдите си. "Помниш ли последното годишно парти на компанията, на което бях? Точно преди да напусна?" "Разбира се." "Напих се и ти ме обсеби. Танцуваше с Джеймс и аз започнах разговор с Деймиън. Едно нещо доведе до друго и в един момент от вечерта се озовахме в неговата къща." Уин кимна, подканвайки Анастасия да продължи. "Когато се събудих на следващата сутрин, той ме хвана за китката и ме дръпна от леглото. Изглеждаше толкова ядосан, че си помислих, че ще ме уволни... или ще ме удари... не знам." Уин ахна. "Удари ли те?" промълви тя задавено. Анастасия поклати глава. Погледът й се спря на големия прозорец и тя се върна към онази нощ. *** "Анастасия, подадохте ли доклада днес?" попита я непосредственият й шеф. Професионално облечената жена се приближи зад нея, изглеждайки властна и делова. Като директор на отдела, жената се беше изкачила до върха на фирмата, като беше работохолик и забравяше, че другите хора имат живот извън работата. "Добър вечер. Надявам се да се насладите на партито," каза Ана с хапливост, с усмихнато лице. Ана не можеше да разбере защо шефката й не можеше просто да й зададе този въпрос преди да напусне работа или на следващия работен ден. Беше годишното парти на компанията и Ана просто искаше да седи наоколо и да не прави нищо. Жената се отдалечи и Ана изсумтя. Трябваше да започне уикенда си по-рано, но просто щеше да кипи от яд. "Защо си толкова унила, Ана?" попита Уин, поставяйки ръка на рамото й. Беше облечена красиво и много различно от обичайното си официално облекло. Коктейлната рокля наистина я караше да изглежда добре. Анастасия пренареди изражението си в усмивка. "Не знам дали ще се насладя на партито," въздъхна тя. "Ами, аз имам страхотен уикенд, планиран напред и ще покажа гаджето си, преди да го прибера вкъщи. Искаме да разнообразим нещата... Толкова е романтично!" изчурулика тя щастливо. "Прекрасно. Вие сте заедно толкова дълго... не е новост и двамата да си тръгнете рано." "И какво фантастично време беше. Спомням си го като вчера, когато го видях за първи път." Тя се усмихна дяволито. "Да, грабна го в момента, в който го зърна." "Хей! Когато видиш някой, който говори на душата ти, го грабваш веднага. Няма да чакам мъжът да ми бъде откраднат. Късметът идва при тези, които се стремят," отговори тя остроумно. Анастасия завъртя очи. "Искаш ли да се настаним на бара?" попита тя. "О, да. Имам нужда от питие, преди да пристигне мъжът ми." Мястото беше небрежно, с релаксиращ бар и дансинг, на който вече бяха някои от служителите. Повечето от необвързаните мъже и жени служители обичаха да обикалят стаята, търсейки някой, с когото да се сближат в компанията. Някои хора го оставяха на една нощ, също. Те бяха най-неудобните през първата седмица след годишното парти. Уин и Ана седнаха на бара, като всяка от тях държеше питие. "Кого ще грабнеш тази вечер?" попита Уин, оглеждайки стаята. "Нямам намерение да се прибирам с някой друг. Прибирам се сама." Уин изскимтя. "Хайде де. Никога не знаеш какво може да произлезе от това. Време е да си махнеш черешката." "Говори по-тихо. Не искам цялата компания да знае колко безсъдържателен е животът ми," изсъска Ана. Поговориха си малко, докато Джеймс заобиколи ъгъла и побутна Уин. Тя се обърна бързо и се изкикоти, когато той й намигна. Нямаше какво да ги спре да отидат на дансинга. Джеймс беше добър танцьор, а Уин беше също толкова умела. Тя си допи питието и поръча друго. Докато чакаше, тя погледна настрани и видя 'него' да седи сам в далечния край на бара. Тя се обърна, не искаше да зяпа Деймиън Райт. Не искаше да я упрекнат за поведението й... особено не на парти. Някой зае мястото, на което беше Уин и Ана завъртя леко тялото си, за да не започнат разговор. Не искаше да сваля мъж и дори най-малкият зрителен контакт можеше да накара мъжа да си помисли, че жената се интересува от него. "Ще имам това, което има тя," каза плавен глас до нея. Беше познат, но през силната музика не можеше да е сигурна. Анастасия запази поглед върху танцуващите двойки, докато бармана приготвяше питието им. Ана отпи от своето и се наслади на тишината. "И така, предполагам, че се забавлявате добре?" Ана кимна, запазвайки поглед напред в опит да разубеди мъжа. Тя продължи да го игнорира и се концентрира върху питието си. Мъжът не се отмести, не разбра намека. "Роклята ви стои прекрасно." Трябваше просто да си тръгне, но не искаше той да я следва. Мъжът трябваше да бъде свален от високия кон, на който се беше качил и да разбере, че тя не се интересува. "Слушай тук, приятелю." Тя се обърна ядосано към него. Думите замряха на устните й. Беше лице в лице с болезнено красив мъж с пламтяща червена коса и сиви очи. Мъжът се извисяваше над нея и беше също толкова уверен, колкото и в конферентната зала. Просто поведението му беше по-спокойно в този случай. Очите й се спуснаха към устните на Деймиън Райт, перфектно оформени и ухилени към нея. Виждайки я да се взира, устните му се извиха нагоре, криви от едната страна.