Анастасия си спомни деня, в който Уин изскочи от леглото и ѝ се обади в малките часове на сутринта. – Уин... За бога, защо ми звъниш в този час? – измърмори Анастасия, думите ѝ замъглени от сън. – Седиш ли? Трябва да седнеш за това – прошепна Уин развълнувано. – Не, в леглото съм. Спях, докато ти грубо не ме събуди. Уин се престори на наранена, докато произнасяше следващите думи: – Значи не искаш да знаеш вълнуващите новини? Ана изсумтя. – И без това ще ми ги кажеш... – Тя направи пауза. – Вече съм будна. Какво има? – С Джеймс го направихме. Анастасия беше твърде сънлива, за да чете между редовете. – Направихте какво? – попита глупаво тя. – С Джеймс правихме секс. Последва секунда мълчание. – Поздравления. Използвахте ли защита? – Не мога да си позволя да забременея и да изляза в отпуск по майчинство. Г-н Райт може просто да ме уволни. Разбира се, пия противозачатъчни... и използвахме презерватив. – Хей. Просто се уверявам! – отвърна Ана. – Като се замисля... трябва ли постоянно да мислиш за Деймиън Райт, докато правиш секс? Просто се увери, че твоето секси време не обърква графика му? – пошегува се тя. – Гадост, Анастасия – каза Уин с равен глас. – Сега отивам да се присъединя към прекрасното си гадже в леглото и да се насладя на няколко умопомрачителни оргазма, които ще ми достави през следващите няколко часа. Ти можеш да се насладиш на нощта си, сгушена в леглото си... сама. Ана избухна в смях. – Хей, хей. Съжалявам. Просто се шегувах. Не човъркай възпаленото ми място, когато съм извънредно уморена. Ще ти взема кафе утре сутринта. Това ще уреди ли дълга ни? – Добра си. Ще се видим в десет тогава. Анастасия затвори телефона и го върна на нощното си шкафче. Тя зарови лице в възглавницата и отне известно време, преди отново да заспи. На следващата сутрин Уин се вкопчи в Ана и ѝ разказа всички сочни подробности за преживяването си. – Уин, още малко подробности и ще се почувствам като воайор – каза тихо тя, докато седяха в кафенето и отпиваха от кафето си. Телефонът на Ана писна със съобщение, изваждайки я от спомените ѝ. Тя бързо написа номера на стаята си и зачака. Последваха няколко минути мълчание, преди да чуе тихо почукване на вратата на хотелската стая. Тя погледна часовника и се усмихна на това колко точна все още беше Уин. Тя стана, за да отвори, и видя Уин с мрачен вид на лицето. – Здравей – каза Анастасия с малка усмивка. – Здравей – отговори тя. – Не си довела Джеймс? Уин въздъхна. – Мислех, че този разговор трябва да се проведе без публика. Ана кимна, знаейки, че е за нейно добро. Тя направи знак на Уин да влезе в стаята. Когато се приближи до зоната за сядане, тя осъзна, че стаята е разхвърляна с играчки. Пластмасов меч беше забит между възглавниците на дивана. Играчка полицейска кола, заради която загуби съня си, беше точно в ъгъла на масата, готова някой да се спъне в нея. Имаше боди, захвърлено в ъгъла на стаята, и чифт бикини точно до него. – Извинявай за бъркотията. Идва с детето – промърмори Ана. – Няма проблем – каза тихо Уин. Ана видя нещо в очите ѝ, което не можеше да разбере. Всички неща на бебето Алън пред нея сигурно са я накарали да осъзнае колко сериозна е ситуацията. Ана не знаеше как да продължи разговора, защото нищо, за което се сещаше, не можеше да го улесни. И тъй като все още кърмеше понякога, тя също не пиеше алкохол. – Искаш ли нещо да пиеш? Мога да се обадя на рум сервиза – предложи тя въпреки това. – Не мога да пия в този час, но вероятно имам нужда от нещо, за да започна разговора. – Искаш ли да поръчам бутилка вино? Уин кимна веднага. Анастасия отиде до дивана и разчисти място, като направи достатъчно място и за двете да седят и да говорят. Тя вдигна стационарния телефон и бързо поръча бутилка. Анастасия никога не си беше представяла, че ще трябва да се справя с подобна ситуация. Семейство Райт винаги бяха в новините и тя се уверяваше, че никога не е на едно и също място с Деймиън или Уин. Винаги е имала намерение да пази Алън в тайна от всички, особено от Деймиън. Мина повече време и тя стана по-уверена, че е взела правилното решение. Точно сега, седейки срещу най-добрата си приятелка, тя започна да поставя под въпрос всички решения, които беше взела преди. Справедливо ли е да се крие дете от баща му? Вероятно не. Но беше невъзможно да отидеш при Деймиън Райт и да му кажеш, че има син, след като се беше държал с нея. Тя беше спала с него веднъж и дори не бяха във връзка. Дори не бяха близки, за начало. Тя беше тиха и трудолюбива служителка, която се възхищаваше на шефа отдалеч и беше най-добрата приятелка на секретарката му. От време на време си разменяха думи, защото тя беше ключова фигура и представяше проекти на срещи. И може би... просто може би... тя беше една от многото жени, които бяха спали с него... просто поредната афера за една нощ и той беше разбил сърцето ѝ напълно, преди да знае колко много го харесва. Те останаха мълчаливи, докато виното не беше донесено в стаята. Тя наля на Уин чаша и след това си наля джинджифилов ейл. Те тихо отпиваха от напитките си, преди Уин да заговори. – Скъпа, имаш много да обясняваш – настоя тя. Ана не беше сигурна дали Уин се шегува, или просто е раздразнена. И не искаше да разбере кое е. – Не знаех, че шефът ми и ти сте имали нещо общо. – Нямахме – отговори бързо Анастасия. – Е, виждайки, че синът ти съществува, бих оспорила това.