Деймиън прокара ръце по хълбоците ѝ и ги спря върху бедрата ѝ, притискайки се към нея, докато обсипваше устата ѝ с целувки. За няколко минути беше забравил напълно къде се намират, но това не трая толкова дълго, колкото му се искаше. – Намерете си стая! – чуха някой да крещи. Ана и той се засмяха. Неохотно се отделиха един от друг и си поеха дъх, за да се успокоят. – Какво следва? – попита той. –