Едва тогава погледът ѝ се спря върху синините по врата ми. С лице, изпъчено от загриженост, тя започна да вдига ръка към мен, но после сякаш си спомни къде е и кой съм аз и я остави да падне обратно до нея. „Какво, по дяволите, се случи? Добре ли си?“ Заобиколих я, седнах на един от столовете и започнах да си приготвям кафе. „Ударих шефа ти по лицето.“ „Не, не си“, избухна тя, като двете ѝ ръце се