ЛУКА Веда беше изчезнала от пет дни и аз губех проклетия си ум, затворен в тази къща „за мое добро“. Нищо не помагаше. Нито пиенето. Нито работата. Дори не и да налагам проклетия чувал в залата си, както правех сега, докато кокалчетата ми не бяха кървави и насинени и едвам стоях на краката си. Телефонът ми вибрираше там, където го бях оставил върху малкия хладилник. Почти не го чух, докато удрях ч