ВЕДА Вече два дни съм заключена в тази луксозна килия. Мисля. Отметнах мръсната си коса от лицето и се опитах да си спомня. Започвах да губя представа за времето. Дали не беше минало повече? Не, не мисля. Липсата на сън и оскъдната храна замъгляваха съзнанието ми, но мисля, че бяха минали само две нощи. Което правеше днес вторият пълен ден, откакто съм тук, и все още съм жива. Затваряйки очи за мо