ЛУКА Натиснах копчето, което щеше да спусне щорите на прозореца зад бюрото ми. Слънцето започваше да залязва и отблясъците му ме дразнеха от монитора. Не че вършех нещо. Не можех да спра да мисля за Веда. Повече от веднъж исках да стана и да я проверя. Да видя как е. Да се уверя, че е яла и да огледам синините, които ръцете ми бяха оставили на врата ѝ. Разтърках челюстта си, чудейки се дали да не